Как лъжа а? :)
сряда, 7 декември 2011 г.
ИСТИНСКИ ЛЪЖИ
Как лъжа а? :)
понеделник, 10 октомври 2011 г.
ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ ВСЪЩНОСТ НЕ СА ЛОШИ
петък, 7 октомври 2011 г.
ХОЛИДЕЙ
неделя, 18 септември 2011 г.
СЪРЦЕ В КИБРИТЕНА КУТИЙКА
петък, 9 септември 2011 г.
ЧЕРИНАДЕСЕТ
четвъртък, 8 септември 2011 г.
ЛУНАТИЧНО
четвъртък, 1 септември 2011 г.
ОТ ЮЗЕР ТА НА ЛУЗЪР
Бързащи за някъде 30-40 годишни работяги – дънки/панталон неопределен тип в повечето случаи дълбоко дъно и неопределен номер, но не и точния. Изчистени и некрещящи тениски с якичка отдавна загубила формата си – коса внимателно сресана, гладко обръснати. Тяло никога не виждало спорт – тип амфора. - Тотално безлични!
БМВ – спортно, тунинг, тъмни стъкла. 25-35 годишни, задължително в черни тениски по тялото – големи очила да пазят кървясалите очи от недрожелюбното обедно слънце. Добре сложени, леко брадясали, голи глави или първи номер. Лошо гледащи, много мякащи и се съмнявам че могат да четат или пишат.
„Нигър уона би“ - новото поколение бели български негърчета – бейзболните шапки, огромните XXXXL тениски до земята и същия номер джинси. Там коментара ми е излишен освен, че ментално ми се приближават до 3-тия вид.
45-60 годишни - бавно и прегърбено ходещи мъже с торбички пълни със зеленчуци, хляб и кисело мляко. Провиснали тениски на райета с безформено джобче от което се показват кутия омачкани цигари от неизвестен производител. Тениската задължително е огащена в панталон от някой летен костюм отпреди доста години – най-вероятно от абитурентския бал на голямата дъщеря. Обувките са кожени зимен вариант, но обути с бял тънък чорап. - Гледката е потресаваща и тъжна.
Надути и високомерни костюмарчета, не говорещи си по между си, идеален маникюр, идеална подстрижка, обувки на цената на очакваната пенсия на мъжете от 5-ти вид.
Неопределен и трудно охаректеризиращ се – тук влизат, наркоманчетата и алкохолиците просещи точно 28 стотинки, уви долната възрастова граница вече под 30 според мен, клошарите, бездомните и безвредните умствено повредени личности.
понеделник, 29 август 2011 г.
КОРАБЧЕТО С АЛЕНИТЕ ПЛАТНА
петък, 12 август 2011 г.
НЯМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
"Не ми разбивай сърцето,
за да не разбия очилата ти с формата на сърце"
М. Мансън
Беше от момичетата които се помнят със стомаха. Тези от които ти оставят белег, ако си се докосвал до тях. Любимата ѝ игра беше да бъде харесвана, играта на котка и мишка, играта на сляпа баба, която винаги завършваше с разбит нос, вежда, или нечие сърце.
Нямаше едно време мобилни телефони, но имаше много време. Време да чакаш в тъмното красивият ѝ силует да се появи зад блока, а той така и не идвал.
Нямаше едно време коли, но имахме крака да вървим с километри през нощта и да мислим какво не било наред, защо вървим сами.
Глупави ли сме били, грозновати, странни, или просто твърде млади.
Вчера видях познатия силует, познатата походка на момичето с очилата във формата на сърце. Не ме позна или не искаше. Изглеждаше друга, променена, изморена и сама, въпреки, че не беше. Извърна глава. Позна ме. Знам го и тя го знаеше, но я беше срам и тъжно за времето, когато имаше очила във формата на сърчица с които разбиваше истинските такива.
Може би вечер, тайничко отваря някое чекмедже и се опитва да събере малките парченца останали от тях и да си спомни имената на лицата оглеждали се в тях.
Защото утре може пак да срещне някои от тях на улицата и може би ще се престраши да го заговори, но дали няма да е късно и безсмислено.