петък, 12 август 2011 г.

ПРЕДИ ЗОРАТА

Една година познанство, една година искрено приятелство, една година от както влезе нежно с шут в живота ми – седя на изстуденият от климатика кожен диван и те гледам как сипваш бялото вино, как вървиш сякаш във въздуха към мен. Седя, гледам те и мисля какво се случи, от къде се появи. Не искам повече да си говорим, не искам да знам нищо за светът който те заобгражда. Искам да седнеш близо до мен. Искам да спреш гадния телевизор. Искам бялото вино да се стопли недокоснато. Искам времето да спре.  
Не искам да те обичам, не искам да те харесвам, искам те само такава каквато си в момента. Без грим, без задръжки, боса ходеща по тъмния под. Сгушена в мен на студения диван.
Това ни е последната вечер, последната нощ. После ще дойде зората и всичко ще продължи както си е редно. А тя бърза неумолимо. Шепнеш ми тихо в ушето да не тръгвам, да остана до сутринта. Искам, но не мога. Тръгвам преди зората.
Целувам те нежно!
Сбогом!



Няма коментари:

Публикуване на коментар