петък, 21 октомври 2011 г.

ИНТЕРАКТИВНО III част

Скайпът мигаше в долният десен ъгъл на десктопа. Не ми се занимаваше със Стефан вече, от 1 час му обяснявах едно и също и нямаше вдяване, а бях зарит с работа, та ядосано отворих скайп прозореца и написах нещо от рода „- виж, сега имам работа, пратих ти файла сутринта .. не ме занимавай“ и затворих белким свърша нещо днес. Уви след 2 минути скайпът замига пак .. отворих и онемях .. беше ТЯ! Един месец мина, от както просто каза „Трий ме“ и не бяхме говорили повече. Тогава си дадох сметка, че вместо на Стефан съм отворил съобщения към нея, която беше точно над него в списъка и съобщението ми се мъдреше в нейният прозорец. Съпер тъпо!

ТЯ: - Много оригинално, няма що!
АЗ: - Опааа, сори, наистина сбърках.
ТЯ: - Изтрий ме най-накрая, така няма да бъркаш!
АЗ: - Не искам!

Пауза от 20мин.

АЗ: - Как си?
Пауза от още толкова
ТЯ: - Добре.
АЗ: - ОК! Няма да те занимавам! Виждам, че си сериозна наистина. Чао!
ТЯ: - Чао!

Най-накрая реших, че наистина по-добре да я изтрия, така наистина няма да сбъркам – пък каквото и да означаваше това.
Така мина и седмицата, без грешки, нормалните ежедневни скучни задачки и рутина. До вчера сутринта.
Влизам сънен, измръзнал и кисел в офиса. Секретарката ме посреща с запечатано найлоново пакетче от „Спиди“ - За теб е, преди 5 мин го донесоха - каза тя.
Странно, не бях поръчвал нищо и не чаках нищо. Оставих го на бюрото и си направих кафе. Не бързах да го отварям – миришеше ми на работа, обикновенно клиентите пращаха така мостра рано сутрин и след около час идваше и телефонният разговор с обясненията, които ми вкисваха деня, да не кажа и седмицата.
Отваряйки плика обаче, не замириса на работа. Замириса на НЕЯ и то така, че секретарката от другия край на стаята се надигна и каза:  – Ммм Ванка на какво така хубаво замириса бе?
Усетих, че се изчервявам – измърморих нещо за приятелка и мостри и тн.
В пликчето на Спиди имаше една малка картонена кутийка с красива панделка. Нямах вече никакво съмнение от кой е. Докато я отворя целия вече целият миришех на нея – беше направо мариновала панделката с нейния любим парфюм. Изненадата обаче тепърва ми предстоеше. В кутийката имаше просто едно малко прозрачно пликче с още по-малки парченца от пъзел и то не по-малко от 80-100 бройки.
Изчистих горното чекмедже от контейнера ми под бюрото и изсипах парченцата. Колегите ми точно почнаха да се довлачват в офиса и щеше да е повече от идиотско да ме видят – редейки пъзел в работно време и то лъхащ на силен дамски парфюм. Редих по-малко целият ден. Уви пъзела не беше „купешки“ ами направен специално за случая, което правеше задачата ми бая сложна. Започнах от ъгълчетата и страниците, парченце по парченце, час след час. Кой знае как съм изглеждал кретенско отстрани, даже на няколко пъти чувах въпроси от рода: – Абе Ванка, какво му гледаш на това чекмедже цял ден?
Деня си мина в работа и пъзел главоблъсканица. Рамката беше готова, реших утре да се домъкна по-рано и довърша, че сън нямаше да ме хване. Виждаха се вече букви от послание на фона малки картинки на моторчета. Беше си поиграла определено.
На следващият ден, първи с час по-рано от всички с двойно кафе на бюрото и глава в контейнера – редя ли редя. Вече нещата бяха значително по-лесни и накрая картинката изплува пред мен.
Текста беше „НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ“ а отдолу
следният линк:



Май трябваше да взема решение аз този път.
Жалко, че я изтрих!



понеделник, 10 октомври 2011 г.

ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ ВСЪЩНОСТ НЕ СА ЛОШИ

Вчера вечерта приятно ме изненада един приятел. Дойде направо в къщи, без телефони преди това, без предварителна уговорка. От 4 години е в Англия и не си беше идвал до момента. Извадих веднага една бутилка с водка от фризера, едни мариновани шпроти .. и заседнахме от рано рано. Супер доволен от живота си там, започна с хвалбите – мениджърско ниво в голяма компания, над 4500 паунда месечно, в момента си купува къща, та сега си беше дошъл да си продаде панелката от 90кв/м. Купил нова Зефира на жена си там – директно кеш от магазина, 6 байка последен писък – за екстремно каране в планина, за шосе, за в града, 2 за децата и един с кошничка за жена му. Частна детска градина за малкото, частно училище за голямото дете. Зимата в немските алпи, лятото на Ибиса. Приказка направо! Израдвах му се искрено. Много усилия положи за да замине, а и си заслужава всичко това – голям професионалист си е в областта.
След 3-та водка обаче разговорът ни премина в различна светлина. Ентусиазмът и еуфорията постепенно изчезнаха, лицето му се промени. Тъга изпълни вече задименият ми хол. След всичкото искренно хвалене и споделяне на житейският си успех там, водката явно надделя и английският житейски пейзаж стана доста по-различен и за двама ни. Голямата триетажна къща която купуваше в момента се превърна в малка такава, слепена до други 30, но за сметка на това цената била 650 000 паунда. 6-те байка стояли самотни още с найлончетата в мазето – нямало планина наблизо, нямало време за тях а и непрекъснато валяло или духало силен вятър и било доста студено. Частната детска градина на малкото лапе струвала 600 паунда на седмица, както и частното училище на голямото . Почивките се превърнаха в 5 дневни такива от които 2 дена минавали в път. Останалата част от живота му там започвала в 5:30 сутринта с закуска и кафе в колата през единият час и половина в задръстването, 12 дълги часа в офиса. Час и половина обратно към дома. Заспивал още на масата докато вечерял. Секс не били правили с жена си от месец и нещо, а последният път дори за малко да заспи, та жена му сама се обслужила. За излизане вечер с приятели не стана и дума, защото нямали такива а и не можели да си позволят да наемат жена да гледа децата. Към края на бутилката с водка нещата станаха още по-тъжни и депресивни. Питах го – добре де, защо не се върнат? Хванал се бил на хорото – засега нямало вариант, а и тук нещата били „шит“
Тогава се замислих кое точно е „шита“. Към какво се стреми човек в крайна сметка, какво губи и какво печели по пътя.
Изпратих го до таксито, купих си нова кутия цигари от денонощното, запалих една от 3 пъти по-евтините за сега от тези в Англия и се замислих какъв късметлия съм в крайна сметка за разлика от него. Утре е понеделник, а ще спя до 8:30, ще отида пеша на работа, ще обядвам спокойно с колеги, ще си взема 4 пъти по-малката си заплата от неговата, но ще се прибера по нормално време в къщи, ще вечерям уникалната вечеря на жена ми, ще пия отлежалата домашна ракия на баща ми, ще ми дойдат приятели на гости и още от петък ще се махнем с децата от града и за един час ще сме в най-райското кътче в планината заобградено от вековни борове и много приятели. И като се напия с тях, няма да плача на нечие рамо колко „шит“ е всичко ами просто ще засиля музиката.

петък, 7 октомври 2011 г.

ХОЛИДЕЙ


Мартин, сложи нова касетка в двукасетъчното Хитачи. На другата Фреди се раздираше за чупене на някаква свобода дет много не разбирахме, но всички бяха пощурели, а купона може би беше към своя край, тъй като Иванов от долния етаж, беше ОФ отговорника и се бяхме разбрали – 22:00 часа и пълна тишина, иначе зъни на Александров – кварталния плешив ушев. Чиниите със сандвичи бяха полу празни, шкафчето с корекомския алкохол отдавна разбито и пресушено. А аз си чаках блуса да поканя Надя.
Последни акорди от Куин и започна моята песен. С леко изпотени длани, се насочих към диванчето с женките и протегнах ръка към Надя. Беше страхотно. Първият танц, никога няма да го забравя. Исках „Холидей“ на Скорпионс да звучи безкрайно. Не приказвахме, само опрели уше в уше с Надя, а аз не смеех да помръдна ръцете си от кръста й. Странно танцувахме тогава „блус“, но беше хубаво.
Няма да забравя и Марто, който ми смигна саучастнически. Беше проучил любимата песен на Надето, изолира един съученик който я „сваляше“ цялата вечер. Направи всичко. Беше страхотен приятел.
Всичко това изплува от нищото, 25 години по-късно просто ей така от парче в плейлистата ми на Уинампа. Марто го няма отдавна. Остана си на 18, застрелян от някакъв психар в родната казарма. А Надя? Усмихва ми се от станата във Фейсбук, но и тя май остана на онзи купон в 6-ти клас. Само песента си остана същата.
Пускам си я отново. Страхотна е!