сряда, 7 декември 2011 г.

ИСТИНСКИ ЛЪЖИ

Харесвате да ви лъжат нали? Май никой не обича истината като се замисля. 
Лъжем за всичко, лъжем се един друг, лъжем себе си. Лъжата е станала толкова голяма част от нас, че истината се е превърнала в лоша дума. Признак е на лошо възпитание. Лицемерието е част от съвременния морал и етикет. Обичаме да се обграждаме с хора които ни лъжат, ние също ги лъжем право в очите, че са страхотни и сме неразделни именно заради това. Всеки е подписал своя договор с дявола да бъде лицемер в замяна на всеобща народна обич и признание. И така живеем добре. Опитваме се да не мислим, честта, достойнството са думички от дебелите книги от библиотека „Класика“ потънали в прах в мазето заместени от модерните паници с готини камъчета, изсушени цветя и клони на модерните рафтове в хола купени от „Икеата“. Каним лъжливите си приятели на гости да охкат и ахкат от възхищение на вкуса ни който дори не е нашият, ами на някакъв скандинавски дизайнер. Лъжем дори онлайн където никой не ни познава. Скрити зад псевдоними и пак лъжем – кого? Себе си най-вече. Лъжата ни дава нов живот, нова самоличност. Не лъжем от страх, лъжем от суета, егоцентризъм. Ако някой ни каже истината право в монитора  го баннваме, маркираме като спамер, обвиняваме в лъжец. Знаем, че е прав и това ни вбесява. Кой е той да говори истината. Истината си е само наша и я крием дълбоко в мазето, потънала в прах, при книгите от библиотека „Класика“ останали от детството ни. Тогава бяхме честни, казвахме когато ни боли, когато ни е хубаво, когато мразим, когато обичаме. Сега не смеем. Няма да ни харесат. Важно ни е много мнението на другите. Мнение на хора които дори не познаваме. 
Лъжете! Истината не е модерна. Никога няма добра оферта за истината. Няма промоции и намаления. Истината не стои красиво в модерната ни кола, на рафта в модерния ни хол. Истината не може да ни плати сметката в модерното заведение. Лъжете и ще бъдете харесвани. Лъжете и ще ви обичат за което. 
Аз няма! Отивам да работя. 
Как лъжа а? :)

вторник, 6 декември 2011 г.

РЕКАТА НА ТАЙНИТЕ

Видях я един следобед, в кафе до офиса. Изглеждаше различно - усмихната, с искрящи очи. Не беше сама. Момчето с нея я държеше нежно за ръката, говореше й нещо след което се целунаха. Приятелката на най-добрия ми приятел.
Поръчвах си някакво фрапучино и ги гледах в отражението на огледалото зад бара. Видях я, че ме видя. Подскочи като ужилена и се премести настрани от момчето. Каза му нещо и си дръпна ръката от неговата. Наблюдаваше ме внимателно, не знаеше дали съм я видял. Изнервено помолих юнака с фрапучиното да побърза, че да се изнизвам моментално въпреки, че имах среща точно тук. Взимайки чашата излязох от кафето да пуша навън с концентриран поглед в напитката. Чувствах супер сконфузно, а вечерта имахме среща да се видим. Целият следобед не ми излезе случката от съзнанието. И двамата си ги обичах много като приятели, с всичките си кусури бяха готино семейство с две деца и винаги супер точни и отзивчиви. След работа естествено нищо не казах на жена ми, не исках този акумулатор на врата ми в реката на тайните да й го прехвърлям и на нея.
Бяхме се разбрали първо да ядем в няква пицария. Въпросната приятелка ме гледаше изпитателно цялата вечер. Познаваше ме отдавна и следеше всяка моя реакция. Знаеше ме, че съм саркастичен, ироничен, на моменти подигравателен, за това гледах да не си променям поведението, правех си стандартните майтапи с двамата, с моите и техните проблеми с децата и тн. Но и двамата усещахме електричеството във въздуха. Бях решил да бъда палячо, ще играя докрай пък каквото ще да стане. 
След седмица разбрах, че и той е разбрал. Обади ми се по-телефона, беше бесен .. искаше съвет или по-скоро да сподели. Беше му казал някакъв познат. Казах му да се вземат в ръце и каквото станало - станало, зрели хора са и имат и семейство а то трябва да преоритета. Проблема бил, че жена му много искала да разбере кой му е казал, а той упорито отказвал да си назове източника "не би клепало". Усетих отново камъка на врата от който точно си мислех, че съм се отървал. Сега тя твърдо мисли, че съм аз. Ни така, ни иначе. 
Май освен да остана в средата на реката с акумулатора на врата и да чакам да падне нивото, друго не се сещам!?