понеделник, 4 юни 2012 г.

МОР И МИРИС НА ВКИСНАЛО ЗЕЛЕ


Васко слезе от автобуса на централната автогара на големия и бленуван от него град. След 4-те часа залепен на синтетичната тапицерия на седалката, краката му бяха изтръпнали, ризата на гърба мокра от пот и намачкана като стар вестник, но Васко беше щастлив. Беше идвал само веднъж в София, за няколко часа с баща си, да купуват кола от Горубляне. Тогава намери време единствено да отиде до близкия Мол и да си купи комплект модерни дрешки от "Канвелото". Въпросната омачкана риза с модерни шевици, емблеми и пайети, дънкови прилепнали бермуди до коляното - изтъркани и надрани, както и обувки от изкуствена кожа - тип футболни. Беше ги пазил цяла година за големия ден - идването в София. Записал бе платено в НСА - за кинезиотерапевт. Мечтаеше да стане масажист и да се докосне до мечтаната от него поп-фолк плът. 
Сложи огледалните очила тип бъбрек, които си купи от автогарата в Павлекени за 2.50 и се насочи към близката стоянка за таксита. 
- Драйейти, до студенски колко ша ми земиш? - попита Васко любезно първия таксиметров. 
- Епа, колкото покаже апарата бе, готин! 
- Ма не съм от тук и приблизително искам да знам - заинтересува се Васко.
- Мии, някъде към 15-20лв. зависи от движението - информира го таксиджията.
- Леле, много бе! - каза Васко и усети студена пот на челото. Толкова му струваше билета за рейса от Павлекени до София. 
- Ае, качвай се, нема пускам апарата. За 10 лева ще те хвърля! - смили се бакшишът. Стана му мъчно за момчето. Спомни си за себе си преди 10-тина години. Тогава някакъв циганин така го одрънка, че нямаше 2 дена пари за ядене.
- Ее, мерси - зарадва се Васко. Сложи голямата карирана торба с цип в багажника, гушна хюмнетката в която беше събрано цялото му бъдеще и се настани на избушената задна седалка.
Таксито се гмурна в обедното софийско задръстване. Васко залепи нос на стъклото и жадно попиваше гледката - от олющените фасади на Лъвов мост, през златните кубета на "Ал. Невски", лъскавите бизнес сгради на "Цариградско" до полу-санираните панелки в "Младост". Всичко му се струваше красиво, голямо и плашещо непознато, но беше твърдо убеден, че ще превземе града. Беше подготвен - "облякън, натокън", рано сутринта беше обръснал гладко краката, гърдите и ръцете. Сестра му помогна да оскубят веждите, а косата - силно гелосана и разрошена отгоре, подстриганата късо отстрани и небрежно дълга отзад. Точно като от списанията. Стискаше силно кожената чантичка в скута с 280 лева вътре - телефон, тефтерче с адреси и кутия цигари - златен "Давидов" за престиж. 
"Светът ще бъде мой - готов съм! Ще науча масажите, убавец съм си и мъжете и жените ме харесват. Ще пробия! На цената на всичко! В Павлекени няма да се върна!" - мислеше си Васко.
Таксито спря. Васко подаде парите на шофьора, взе багажа и се насочи към близката будка за бързо хранене. Купи си голям дюнер и айрян. Седна на карираната чанта с цип и се огледа докато предъвкваше навития на руло обяд. Тук вече никой нямаше да го нарича "Васко - педерастко". Беше се слял напълно с "модерното" пъплещо из мръсните студентски улички стадо. Изпсува накапаното от дюнера петно на новите дънки, смачка салфетките и ги хвърли на земята при останалите такива. Стана и се запъти към студенсткото общежитие.
Влизайки в хладния и олюпен вход, миризмата на вкиснало зеле го накара да се почуства като у дома. Вече беше наистина убеден, че ще успее!

неделя, 6 май 2012 г.

РЕКЛАМЕН БОГ


Станах по-рано с 5 мин за да се насладя на деня, с разтворимо кафе на немски индустриалец. Отлепих и облизах една кафява бисквитка от мултинационална фирма, топната във френско мляко, купено от немска верига. Взех си един душ с шампоан за глава и рамене, избръснах се с най-добрата за един мъж самобръсначка, сложих си и афтършейф със същото име. Навлякох амариканска тениска направена в Хондурас, италиански дънки от Бангладеш и испански обувки направени в Турция. Запалих американския си джип с италиански двигател и се гмурнах в софийското задръстване породено от провинционални шофьори. Кюстендилската секретарка ме свърза с бургаския ми шеф и получих задачи за новия ни гръцки клиент. Обядът ми мина с интернационалните ми колеги, похапвайки шопска салата от румънски домати, немски краставици и гръцко сирене. Пържолата ми по милански от аржентинско прасе, преглътнах с белгийска бира направена в България. Следобедното италианско кафе с американски понички, премина в безкрайни разговори по финландския ми телефон направен в Тайван. Краят на работният ден дойде с "Хепи Бъртдей" на една колежка, която ни почерпи с ирландско уиски и немски бонбони. 
Седейки вече изморен в къщи, запалих поредната американска цигара от японски производител от кутията с надпис на Световната здравна организация и реших да  отворя пловдивски сайт за запознанства, където намерих следното съобщение на пощата от някоя си Palavata_81 от Радомир - "Тайландски масаж с хепи енд - 80лв" 
Изпих една голяма руска водка, взех английските презервативи от скандинавското си нощно шкафче, качих се на едно жълто корейско такси, продиктувах адресът на масажиската на циганина шофьор и се приготвих за един щастлив български завършек на деня.

вторник, 17 април 2012 г.

В ОЧАКВАНЕ НА КУРВА


"Най-ми се ебе, ама по-ми се пие"
Марко Томов

Писателят-поет Марко Томов повърна, избръсна се със самобръсначката която му беше спомен от дядо му Стамат и реши, че днес може и да не си мие зъбите. Боляха го. Винаги като го болят зъбите, много му се допиваше. Много и му се чукаше, но последния хонорар изпи преди една седмица, а без пари нямаше и чукане, дори за известен поет и писател като Марко. Все пак реши да се обади на любимата си курва.

- Здравей, аз съм - каза с прегракнал глас Марко.
- Познах те - рече курвата.
- Искаш ли да ми дойдеш на гости мила? - нежно продължи преграгнало поета.
- Пак ли си останал без пари? Когато останеш без пари, винаги ми се обаждаш - леко ядосано курвата.
- Нее, имам много пари, но исках да те видя. Ела и вземи една водка пътьом. Студено ми е и не ми се излиза - заоправдава се Марко.
- Сега не мога, а и не ми се ебе - твърдо отказа курвата.
- Добре, обади ми се като ти се доебе - каза поета. 
- тът-тът-тът - отговори телефонът.
- Курва - кресна поетът и тръгна да тресва телефона, но се сети, че говореше от мобилния си Алкател, подарен му като награда от "Фестивалът на младия поет - Провадия 2002"

Набра още един свят за него номер - последната му надежда, вечно спасяващия го в такива случаи приятел - Миладин Върбовски.

- Миладинее, спасявай ме брат! - с милостив глас започна жадният поет.
- Оо Марко, какво пак? - рече Миладин.
- Пие ми се и ми се ебе - откровено каза писателят
- 11:30 сутринта е бе Марко.
- Еее мен ми се пие от 08:00, ама не исках да те будя приятелю.
- Е събуди ме, все пак е събота, ама сега ще звънна на Цецето да я видя дали може да измисли нещо - каза Миладин. Стана му мъчно за Марко, знаше какво е да ти се пие и ебе, особено събота сутрин.

- Супер си френдо! Хайде взимайте по бутилка и ви чакам - зарадвано каза Марко и затвори бързо. Страх го беше, да не чуе отказ.
Отиде до тоалетната, повърна пак, погледна се в огледалото - не изглеждаше много зле. Видя, че е пропуснал 1-2 места да дообръсне. Майната му, си рече Марко. Дописа му се. Искаше да напише един кратък разказ - нещо весело и опимистично. Щеше да има водка и курва след малко. Миладин винаги носеше скъпи водки и евтини курви.
Взе празен лист, един надъвкан жълт молив и започна:
"Най-ми се ебе, ама по-ми се пие ..."

понеделник, 5 март 2012 г.

MaСТИЛНО

Гледайки онзи ден една снимка в сп. Нешинъл Джеографик се замислих над нещо което въобще не беше свързано с нея. Снимката не беше природа, животно или нещо типично за изданието. Беше едно мастилено-черно петно, снимано на бял фон от доста близко. В действителност беше мини капка от истински петрол, капнат от арт директора на списанието върху снимачната маса. Една от 20-те капки видяна като перфектна за да влезе в изданието. Замислих се за онази малка и тънка граница която превръща обикновеното и грозно петролно петно в перфектното такова. Идеалната форма, блясък е може би само в очите на малцина. За останалите е просто черно петно илюстриращо текст в списание. Замислих се за 20-те опита на арт директора да получи резултата от който да остане доволен. Повечето биха казали- толкова пък зор за едно петно. А всъщност точно тук, тази маСтилна капка слага границата между посредствеността и таланта. Кое прави нещата - стилни или кичозни, красиви или грозни, идейни или тривиални. Кога кича се превръща в мода, а модата в кич? Защо огромният с гравирана буква златен пръстен на безимения космат и дебел като кебапче пръст на таксиметровия шофьор ни е "селска чест" , а четирите един до друг такива на нечия негърска хип-хоп ръка е много "куул"? Защо гнездата от коси на лентяйките в моловете ни избиват на смях, а тази не Ейми Уайнхаус изглеждаше толкова на място и стилно? И тук не става дума само за визуалното. При музиката е същото - как разкървавените пръсти натискащи до болка и изкривяващи до фалшиво иначе тривиални акорди на китарата на Кобейн - звучат толкова вечно и истинско, а точните и прецизни ноти от интрументалиста Малмстийн - са някак си студени и безлични? Кое прави нещо вечно, а друго потъва в забрава. Заобиколихме ли с безстилни неща - модерни и еднакви? Дрехи, коли, храна, дори преживявания. Музиката се превърна в атмосферна - това което ти пускат в клуба докато гълташ хапове за емоции. Емоциите и те са ни еднакви - насадените такива от реклами, филми и подсилени от стреса притъпен от 3 водки и енергийна напитка. 
За жалост ми се струва, че и при връзките ни се случва това. Търсим ли вечното, дълготрайното и качественото или подхождаме като с автомобил на лизинг - нов, модерен, лъскав, прави впечатление, говори за престиж, нищо че живеем в панелка или в новите "студия" от 38 квадрата в онези нови квартали които нямат още улици. Всъщност за какво ни е обвързване? Модерни са връзките без договор. Питай Боб! Писва ти и си тръгваш! Лесно и евтино. Като порно филмите - знаеш какво ще гледаш, знаеш началото и края, и въпреки всичко очакваш нещо различно и си даваш парите. Хубавото поне е, че порно филмите станаха много стилни последните години. За разлика от живота ни. Той се превърна в порно филм ама без секс сцените. Скучен и предвидим! 
Та седя си аз, гледам си малкото и красиво маСтилно петролно петно и си мисля, че май верно вината за всичко е негова!

петък, 2 март 2012 г.

ПРИШЪЛЕЦЪТ

"- Е как, ами той е от Англия!", "Ооо страхотна е, все пак е французойка", "Ааа нивото е много високо - като на запад", "Какъв стил! истински италианец!"
Винаги се втрещявам, колко сме сервилни с чужденците. Всеки малко или много си е давал сметка, било в офиса, било сред приятели в компания, как изведнъж българчетата се променяме при контакт със "западняк". Всъщност дори не е нужно да е от запад, може да е от изток, север, юг ... стига да не е от тук. Жените веднага стават странни при среща с чужденец. Омекват им коленете и само етикетът наложен от обществото, не им позволява да застанат на колена и отворят широко уста. Все пак няма да е като българския, нали всичко на запад е по-хубаво, по-стилно, по-красиво, по-уредено, по-интелигентно и ерудирано, а "свирка" е на български - по западно му е "минет". 
Мъжете пък, набързо ставаме приятелско настроени, веднага сме "много гъсти" с пришълецът, лицемерието ни прелива като ушна кал. Отстрани погледнато е направо потресаваща гледка. Сервилничим, дори и езика да не му знаем - намираме веднага начин да му покажем, че сме готови на всичко да се чувства като у дома си, готови сме веднага да му заемем колата си, къщата, дори жена си, а в последните години и страната си. Щял да инвестира, да ни даде работа, да ни научи на ... дори си нямаме и идея на какво, но ще е на нещо хубаво - нали е от запад. Наивност ли е, народопсихология ли? Не ми е и интересува вече. Просто е нещо с което толкова време не мога да свикна - навеждането ни, подценяването ни като личности. А това се усеща от западняка и това го кара да се чувства още по-над, а ние още по-под. Арогантността и надменността му към нас "подчовеците" му става все по присъща и нормална форма на отношение. Но за всичко това сме си виновни ние и никой друг. 
Вчера в близост до НДК бях свидетел на следното. Мъж спира момче и момиче и ги пита нещо на английски - момчето повдигна рамене и продължиха с момичето. Вървях след тях и чух момичето като попита: - Добре де, нали знаеш английски, защо се направи на гъз? - а момчето:  - Да научи на български поне "добър ден" да казва - бастун! 
Надявам се поне това поколение да има самочувствието, което нашите родители нямаха. Надявам се, че останалия тук "материал" е качествен и този които започва да се връща постепенно от "западния рай" да по промени нещата. Защото другото не ми харесва!

сряда, 8 февруари 2012 г.

The SOUNDTRACK Of My Life

Отдавна се каня да си направя нещо като плейлиста на саундтрака на живота ми до момента. Слушайки някоя стара песен, винаги са ми изплували разни кадри на събития и емоции които са били съпроводени с нея. Музиката, винаги е била съставна част от ежедневието ми. Започвайки със събуждането - звукът от радиото, телевизията по-късно, от касетофона в колата, радиото в офиса, музиката на някой купон или парчето което сме си нарекли за "наше" с поредната любов. И така, нареждам си mp3 спомените в плейъра и започвам да описвам:


1980
Добро утро мили деца:
Първи клас, баба ми е изпържила филийки и се опитва с цялата си воля да ме дигне в 07:00 сутринта за училище.

Лека нощ деца:
Джейми и вълшебното фенерче

Единственото свежо "сънчо" което ми се е запечатило в съзнанието!


1985 
Gimme Shelter
Може би съм търсил някакво убежижте, но си спомням като намерих една забравена от баща ми жълта касета -  AGFA с този запис. Слушах го толкова време на стария Филипс, че лентата накрая стана като дъвка от превъртане напред-назад.








1986 - 1989
Master of Puppets
Беше като бомба. Не знаех какво чувам. Беше уникално и велико. 







Turbo lover - Judas Priest
От тогава се запалих и по моторите. Още се чудя дали Димитров от 3-тия етаж накрая разбра къде му отиде раздрънканата и счупена Ява 150 от мазето.








Scorpions
5-ти клас. Все пак се осмелих да поканя Надето на блус. Велик момент!











Motley Crue - Smokin in the boys room
И първите опити за цигари и графити в училищните тоалетни. 
Всичко завърши злощастно разбира се!







Twisted Sister - The Price
Отново влюбен, уви трябваше да сменям вече училището!







1989-1990 Голямата промяна?

Казваха, че вече сме свободни. Може би беше така, щом в петък вечер по руската телевизия за пръв път гледах този клип на U2








90`s
Гневни, но и много влюбени
Още настръхвам гледайки този концерт. Само хората от бившия съветски лагер и комунистическите страни, можеха да усетят силата, емоцията и свободата която усещахме с тази музика!








Sweet child o` mine
Ново училище, нова любов. Тази май беше най-голямата!






This Love - Pantera
Уви, въпросната любов не харсваше Гънс, и ми подари за рождения ден касетката на Пантера с това парче. 







С мирис на лъжа и лицемерие
1991-1993

Този път беше наш ред да се бунтуваме за нещо. Не помня вече за какво, но беше важно и необходимо!







With or without you
Марти, винаги ще те помня! Ти остана завинаги на 19. Психара който те застреля в казармата беше олицетворението на годините в които живеехме тогава!







Разочарование и надежда?!
1993-1997

Нещата тръгнаха от зле та на по-зле. Но пък имахме най-хубавите купони!

Pearl Jam - Black



Бях заобграден от много приятели и познати ... нямах и 5 минути спокойствие :)

Pantera - 5min alone



Питах се дали това ще продължи вечно.

Alice in Chains - would?



1997-2000
Време бе  да се работи. Край на студенството, край на безгрижието! 
Глупости! Уникални, безгрижни и безпаметни дни на партита! Нова любов, даже май се ожених по едно време.

Radiohead - Creep



Имаше нещо което обаче ми липсваше, не знаех какво е, но го усещах.

Moby - Why does my heart ..?



Може би трябваше да почакам и да разбера от самосебе си какво бе то.

Slipknot - Wait and bleed


2000 - 2012
Тъпи години, но с уникална нова музика!


FNM








Rammstein





MM - The nobodies


Slipknot - SNUFF


to be continued …