вторник, 13 март 2012 г.

ИНТЕРАКТИВНО IV част

Телефонът ми звънна един път - непознат номер. Набирам аз и почти веднага от другата страна чувам познатият глас:


ТЯ: - Кажи?
АЗ: - Ами ти ме набра?! 
ТЯ: - Да, защото си мислиш за мен.
АЗ: - Не е вярно - излъгвам аз, но не ми се получи убедително.
ТЯ: - Изтрил си ми номера? - сопнато тя.
АЗ: - Да и няма да си запиша и този!
ТЯ: - Този е същият и винаги ще бъде.
АЗ: - Но не и аз!
ТЯ: - Знам. За това и се обаждам.
АЗ: - Да, ама аз мога и друго да реша.
ТЯ: - Ти кучка с рокер ли ще плашиш?
АЗ: - Това беше попадение. 
ТЯ: - Като мен нали?
АЗ: - Не, но това ти се получи.
ТЯ: - 1:0 за мен тогава. Чао!
АЗ: - Чао!

понеделник, 5 март 2012 г.

MaСТИЛНО

Гледайки онзи ден една снимка в сп. Нешинъл Джеографик се замислих над нещо което въобще не беше свързано с нея. Снимката не беше природа, животно или нещо типично за изданието. Беше едно мастилено-черно петно, снимано на бял фон от доста близко. В действителност беше мини капка от истински петрол, капнат от арт директора на списанието върху снимачната маса. Една от 20-те капки видяна като перфектна за да влезе в изданието. Замислих се за онази малка и тънка граница която превръща обикновеното и грозно петролно петно в перфектното такова. Идеалната форма, блясък е може би само в очите на малцина. За останалите е просто черно петно илюстриращо текст в списание. Замислих се за 20-те опита на арт директора да получи резултата от който да остане доволен. Повечето биха казали- толкова пък зор за едно петно. А всъщност точно тук, тази маСтилна капка слага границата между посредствеността и таланта. Кое прави нещата - стилни или кичозни, красиви или грозни, идейни или тривиални. Кога кича се превръща в мода, а модата в кич? Защо огромният с гравирана буква златен пръстен на безимения космат и дебел като кебапче пръст на таксиметровия шофьор ни е "селска чест" , а четирите един до друг такива на нечия негърска хип-хоп ръка е много "куул"? Защо гнездата от коси на лентяйките в моловете ни избиват на смях, а тази не Ейми Уайнхаус изглеждаше толкова на място и стилно? И тук не става дума само за визуалното. При музиката е същото - как разкървавените пръсти натискащи до болка и изкривяващи до фалшиво иначе тривиални акорди на китарата на Кобейн - звучат толкова вечно и истинско, а точните и прецизни ноти от интрументалиста Малмстийн - са някак си студени и безлични? Кое прави нещо вечно, а друго потъва в забрава. Заобиколихме ли с безстилни неща - модерни и еднакви? Дрехи, коли, храна, дори преживявания. Музиката се превърна в атмосферна - това което ти пускат в клуба докато гълташ хапове за емоции. Емоциите и те са ни еднакви - насадените такива от реклами, филми и подсилени от стреса притъпен от 3 водки и енергийна напитка. 
За жалост ми се струва, че и при връзките ни се случва това. Търсим ли вечното, дълготрайното и качественото или подхождаме като с автомобил на лизинг - нов, модерен, лъскав, прави впечатление, говори за престиж, нищо че живеем в панелка или в новите "студия" от 38 квадрата в онези нови квартали които нямат още улици. Всъщност за какво ни е обвързване? Модерни са връзките без договор. Питай Боб! Писва ти и си тръгваш! Лесно и евтино. Като порно филмите - знаеш какво ще гледаш, знаеш началото и края, и въпреки всичко очакваш нещо различно и си даваш парите. Хубавото поне е, че порно филмите станаха много стилни последните години. За разлика от живота ни. Той се превърна в порно филм ама без секс сцените. Скучен и предвидим! 
Та седя си аз, гледам си малкото и красиво маСтилно петролно петно и си мисля, че май верно вината за всичко е негова!

петък, 2 март 2012 г.

ПРИШЪЛЕЦЪТ

"- Е как, ами той е от Англия!", "Ооо страхотна е, все пак е французойка", "Ааа нивото е много високо - като на запад", "Какъв стил! истински италианец!"
Винаги се втрещявам, колко сме сервилни с чужденците. Всеки малко или много си е давал сметка, било в офиса, било сред приятели в компания, как изведнъж българчетата се променяме при контакт със "западняк". Всъщност дори не е нужно да е от запад, може да е от изток, север, юг ... стига да не е от тук. Жените веднага стават странни при среща с чужденец. Омекват им коленете и само етикетът наложен от обществото, не им позволява да застанат на колена и отворят широко уста. Все пак няма да е като българския, нали всичко на запад е по-хубаво, по-стилно, по-красиво, по-уредено, по-интелигентно и ерудирано, а "свирка" е на български - по западно му е "минет". 
Мъжете пък, набързо ставаме приятелско настроени, веднага сме "много гъсти" с пришълецът, лицемерието ни прелива като ушна кал. Отстрани погледнато е направо потресаваща гледка. Сервилничим, дори и езика да не му знаем - намираме веднага начин да му покажем, че сме готови на всичко да се чувства като у дома си, готови сме веднага да му заемем колата си, къщата, дори жена си, а в последните години и страната си. Щял да инвестира, да ни даде работа, да ни научи на ... дори си нямаме и идея на какво, но ще е на нещо хубаво - нали е от запад. Наивност ли е, народопсихология ли? Не ми е и интересува вече. Просто е нещо с което толкова време не мога да свикна - навеждането ни, подценяването ни като личности. А това се усеща от западняка и това го кара да се чувства още по-над, а ние още по-под. Арогантността и надменността му към нас "подчовеците" му става все по присъща и нормална форма на отношение. Но за всичко това сме си виновни ние и никой друг. 
Вчера в близост до НДК бях свидетел на следното. Мъж спира момче и момиче и ги пита нещо на английски - момчето повдигна рамене и продължиха с момичето. Вървях след тях и чух момичето като попита: - Добре де, нали знаеш английски, защо се направи на гъз? - а момчето:  - Да научи на български поне "добър ден" да казва - бастун! 
Надявам се поне това поколение да има самочувствието, което нашите родители нямаха. Надявам се, че останалия тук "материал" е качествен и този които започва да се връща постепенно от "западния рай" да по промени нещата. Защото другото не ми харесва!