сряда, 25 април 2012 г.

МУХА НА БАРА


 - Не е зле, но катеричката гледа много разбойнически, а и е много рошава, вземи да я срешеш. Децата трябва да я харесат в крайна сметка. И не виждам да пие от млякото, както се разбрахме.- Добрее, нооо …
- И сложи повече лешници в млякото, и логото ни по-голямо разбира се.
- Амааа ...
- Направи и зъбите по-дълги - трябва да акцентираме на калция в млякото.
- Ама ще заприлича на бобър така иии ...
- Нищо, те децата не правят разликата. Трябва да им покажем, че ще имат хубави зъби, като пият от нашето мляко, а и сега като гледам, разплискай повече млякото, нека има капки, вълнички, трябва да изглежда апетитно. На теб допива ли ти се, като гледаш дизайна сега?
- Амии не, нооо ..
- Ето видя ли? Хайде прати ми утре поправките, че много се забавихме вече. И направи още един-два варианта като цяло. Пробвай и с крава, но да не е дебела много и да е усмихната.


Влизайки в малкия бар под офиса, още ми кънтеше този идиотски диалог в главата. Поръчах си Джеймсън и загасих цигарата в мокрия пепелник на бара. Димо барманът ми сипа поне 120 грама, явно кървясалите ми очи от 12 часовия ден пред монитора ме издаваха, че имам нужда. Тук винаги се спасявах след подобен ден и работа с хора, които и до ден днешен акълът не ми побира, как са се намърдали в големия бизнес. Последното лого, което им направих за холдинга, беше скицирано на една мазна салфетка от СЕО-то на някаква бензиностанция гледайки реклама на някаква строителна фирма, нищо, че тяхната е за млечни продукти - било "стояло тежко и авторитетно"


- Свободно ли е? - груб дрезгав женски глас питаеше за бар стола до мен.
- Да, заповядайте, не чакам никой.
- Благодаря! Ччч дай една водка с кола! - гласът вече към бармана.
Огледох собственичката на гласа - тотален антипод като външност на грубия и простоват тон. Черно миньонче със сайбер-пънк къса прическа с перчем падащ над нарисуваните й с черен молив очи, малко топчесто носле, изящни по форма устни, страхотни и ослепително бели зъби. Усетила обзервиращият ми поглед, миньончето ме изгледа на свой ред и каза.
- Що пиеш сам?
- Ами, чат пат обичам да си пия сам, така си събирам мислите, след гаден ден.
- Много бачкане ли?
- Да, но проблема не е в работата, а в хората с които я върша.
- Чикиджии навсякъде а?
- Странно говориш.
- Да, хейтърка съм си, ако не те кефи не си лафи с мен.
- Казах странно, аз не обичам да съдя хората. Ти обичаш ли мляко с какао? - дизайнът на проклетото мляко не ми излизаше от главата.
- Само ако е с водка и Каула - засмя се тя - Що питаш?
- Ако видиш мляко с какао в магазина, според теб катеричка ли трябва да има или крава на опаковката?
- Папагал, ама от онези черните с огромните оранжеви клюнове.
- Тукан? - Е ти ме уби!
- Ко работиш бе готин?
- В рекламата, ти?
- Пускам музика, DJ съм.
- Отива ти. Какво пускаш?
- Хаус, трип-хоп … зависи, понякога и RnB
- Ясно
- Не те ли кефи?
- Така като ме гледаш, приличам ли ти на човек който харесва клубна музика?
- Май не. Семеен ли си? Имаш халка.
- Да.
- Е що пиеш тук, ходи си в къщи да си пиеш.
- Сега съм сам, освен това обичам да пия в бар - някак си пиенето има друг вкус, като си плащаш тройно за него. А ти защо пиеш сама?
- След малко отивам на работа и искам да пийна едно, но не върви да пия в бара в който работя, винаги ми се лепва някой да досажда. Що не дойдеш да ме слушаш?
- Ааа не, благодаря! От тази музика ме заболяват зъбите.
- Хахаха, това ми хареса. Както искаш и ти си странен май а?
- Така казват. Извинявай, ще тръгвам вече. - извадих 10лв, оставих ги на бара, махнах на Димо за чао и се запътих към вратата.
- Аз съм Светла, ако решиш съм в "Мохито" след 22:00 - провикна се тя
- Едва ли ще мина. Мерси все пак. Беше ми приятно!


Навън валеше, сложих си качулката и тръгнах обратно към офиса, имах да сресвам тъпата катеричка, да измисля някоя не много слаба или дебела крава, а и защо да не сложа и един тукан, може и да се получи. Светла ми хареса, май ще мина после да ме позаболят зъбите през клуба.


сряда, 18 април 2012 г.

МАЙСТОРЪТ И ДЕТЕЛИНА

- Еййй, майстор си на късия разказ - каза полицаят, докато ми разглеждаше книжката и талона.
- Вие с тези мотори все бързате - продължи той.
- Ами, спукана ми е гумата, та затова карах толкова бързо - продължих с оправданията аз. Полицаят се изцъкли и килна бялата фуражка назад и попита недоумняващо
- Е как така?
- Ами като карам бързо, въздухът няма време да спадне - съвсем сериозно аз.
- Аааа ясно - каза пазителят на реда, но още търсеше логиката, а не искаше да изглежда глупаво.
- Я отидете при колегата в колата и да подготовим едно актче.
- Ааа не искам.
- Как така не искате?
- Не искам акт, не да не отида при колегата ви. Не можем ли да измислим нещо? - класически подходих аз.
- Хмм, ами измислете нещо, но да е дискретно - каза без да ме гледа в очите униформеният.

Тръгвайки с бавна крачка към полицейската кола с документи в ръка, се сетих, че имам само едни 20 евро. Бях тръгнал към чейнджа, когато ме спряха. А така .. ще съм нагъл и това е. Наведох се към отворения прозорец на белия опел, подадох документите и между тях 20-те евро така, че да се виждат и казах:

- Да ви помоля да ми ги развалите обаче, че нямам левове а трябва да купя на приятелката ми подарък - днес има рожден ден. - Полицаят ме изгледа, погледна еврото, почеса се зад врата, бръкна в жабката извади си портфейла, подаде ми банкнота и каза:
- 20лв ще ти стигнат ли?
- Ами .. бях и харесал една блуза за 30лв от Мола, ама ще се оправя някак - с тъжен глас аз
- Хмм, чакай малко - рече куката и излезе от колата.
- Георгиев, дай 10лв - обърна се към колегата, който се оглеждаше за други нарушители.
- Нямам бе, нали аз взех кафетата от "Бялото" - рече той като за всеки случай ровеше из 12-те си джоба на синята униформа.
- Опаа, чакай малко - продължи той и махна с палката на някакво Ауди. Колата спря 20 метра по-надолу. Докато изпуша цигарата която запалих, чакайки си моите 10лв. Палкаджията се върна с няколко банкноти в ръка, подаде ми 10лв и каза:
- Ейй, на чейндж ни превърна бе рокер.
- Благодаря, няма да се повтори, нарушението де. Лека работа! - казах мазно аз и тръгнах.

Пристигнах пред магазина, точно преди да затвори. Жената вече беше загасила евтиният розов неонов надпис на който и бе друго беше изгоряло "S" то и светеше само "ЕX Shop" 
Вчера като го видях - веднага разбрах, че това е магазина за подарък, като за скъсване. 
Дебеланата зад щанда с евтина червена перука и усмивка ме посрещна видимо вкиснато.
Купих набързо един евтин пластмасов вибратор от 25 лв и комплект "ноу нейм" батерии. Избрах и картичка с зайче, коята като я отвориш и му щръква пишката. Бях решил да съм брутално прост и циничен след 2-те седмици глупава връзка. Не исках да ме запомни с нищо хубаво и белким ми изтрие телефона.
- За подарък ли е? - попита продавачката и извади пликче с някакви сърчица. - Много го купуват този модел - продължи тя.
- Гаранция има ли? - опитах се да се пошегувам.
- Амииии, не май. Ама аз имам 3 такива и съм много доволна - заговорнически ми намигна дебеланата, от което на мен ми стана лошо.
- Ето ви и подарък лубрикантче. Става и за анален секс - с обезболяващ ефект е. - не ми харесваше на къде отива разговорът та побързах да напусна розовия дюкян.

Връщайки се обратно по същия път видях чейндж полицайте още да са в засада. Палкаджията чу трещенето на мотора, обърна се и вдигна палка. Какво пък сега, карах бавно .. минах на зелено. Явно им беше скучно.

- Ооо рокера, пак сме в нарушение а? - почна ме веднага.
- Сега пък какво? 
- Ами фара? - почука с палката по него куката. 
- Неее е истина - плеснах се по каската аз. - По този осветен булевард не си дадох сметка изобщо, че карам без светлини - пак почнах аз с оправданията.
- Купи ли подарък? 
- Ъъъъ да - казах и си помислих, че май ще ми се размине.
- Хайде, бягай да не изпуснеш рождения ден.
- Знаете ли, май това е началото на едно чудесно приятелство - цитирайки Хъмфри Богарт от "Касабланка" се опитах да съм остроумен, но нямаше кой да го оцени. Запалих мотора, и тогава ми дойде идиотската идея. Бръкнах в дисагите на мотора, извадих малкото розаво пликче на сърчица и го подадох на полицаят на тръгване с думите:
- Ето нещо дребно за жената. Хубава вечер! 

Щях да мисля друг подарък и въобще дали да късам тази вечер, а и така две жени поне щяха да бъдат доволни тази нощ. 

вторник, 17 април 2012 г.

В ОЧАКВАНЕ НА КУРВА


"Най-ми се ебе, ама по-ми се пие"
Марко Томов

Писателят-поет Марко Томов повърна, избръсна се със самобръсначката която му беше спомен от дядо му Стамат и реши, че днес може и да не си мие зъбите. Боляха го. Винаги като го болят зъбите, много му се допиваше. Много и му се чукаше, но последния хонорар изпи преди една седмица, а без пари нямаше и чукане, дори за известен поет и писател като Марко. Все пак реши да се обади на любимата си курва.

- Здравей, аз съм - каза с прегракнал глас Марко.
- Познах те - рече курвата.
- Искаш ли да ми дойдеш на гости мила? - нежно продължи преграгнало поета.
- Пак ли си останал без пари? Когато останеш без пари, винаги ми се обаждаш - леко ядосано курвата.
- Нее, имам много пари, но исках да те видя. Ела и вземи една водка пътьом. Студено ми е и не ми се излиза - заоправдава се Марко.
- Сега не мога, а и не ми се ебе - твърдо отказа курвата.
- Добре, обади ми се като ти се доебе - каза поета. 
- тът-тът-тът - отговори телефонът.
- Курва - кресна поетът и тръгна да тресва телефона, но се сети, че говореше от мобилния си Алкател, подарен му като награда от "Фестивалът на младия поет - Провадия 2002"

Набра още един свят за него номер - последната му надежда, вечно спасяващия го в такива случаи приятел - Миладин Върбовски.

- Миладинее, спасявай ме брат! - с милостив глас започна жадният поет.
- Оо Марко, какво пак? - рече Миладин.
- Пие ми се и ми се ебе - откровено каза писателят
- 11:30 сутринта е бе Марко.
- Еее мен ми се пие от 08:00, ама не исках да те будя приятелю.
- Е събуди ме, все пак е събота, ама сега ще звънна на Цецето да я видя дали може да измисли нещо - каза Миладин. Стана му мъчно за Марко, знаше какво е да ти се пие и ебе, особено събота сутрин.

- Супер си френдо! Хайде взимайте по бутилка и ви чакам - зарадвано каза Марко и затвори бързо. Страх го беше, да не чуе отказ.
Отиде до тоалетната, повърна пак, погледна се в огледалото - не изглеждаше много зле. Видя, че е пропуснал 1-2 места да дообръсне. Майната му, си рече Марко. Дописа му се. Искаше да напише един кратък разказ - нещо весело и опимистично. Щеше да има водка и курва след малко. Миладин винаги носеше скъпи водки и евтини курви.
Взе празен лист, един надъвкан жълт молив и започна:
"Най-ми се ебе, ама по-ми се пие ..."

сряда, 11 април 2012 г.

БЕЛЯЗАНИЯТ

"Това което не ни убива, ни оставя белег"
Мерилин Менсън





Обърни се и тръгвай, преди да се объркаш съвсем от начините по които можем да се използваме един друг. Аз съм като сребърен куршум за твоето сърце, което се храни от кръвта на младенците около теб. 
Не се страхуваш от това да нараняваш, както и аз от това да нараниш мен. Аз съм опасен за себе си най-вече. 


Усмивката на лицето ти е от болка, не от смях. Белезите които оставя са по чуждите сърца. 
Същите като тези, които имаш вече в края на въглено-черните ти клепачи. Малки и незабележими, но вече завинаги.

Обърни се и тръгвай! Аз съм белязан, но не от теб!