вторник, 17 април 2012 г.

В ОЧАКВАНЕ НА КУРВА


"Най-ми се ебе, ама по-ми се пие"
Марко Томов

Писателят-поет Марко Томов повърна, избръсна се със самобръсначката която му беше спомен от дядо му Стамат и реши, че днес може и да не си мие зъбите. Боляха го. Винаги като го болят зъбите, много му се допиваше. Много и му се чукаше, но последния хонорар изпи преди една седмица, а без пари нямаше и чукане, дори за известен поет и писател като Марко. Все пак реши да се обади на любимата си курва.

- Здравей, аз съм - каза с прегракнал глас Марко.
- Познах те - рече курвата.
- Искаш ли да ми дойдеш на гости мила? - нежно продължи преграгнало поета.
- Пак ли си останал без пари? Когато останеш без пари, винаги ми се обаждаш - леко ядосано курвата.
- Нее, имам много пари, но исках да те видя. Ела и вземи една водка пътьом. Студено ми е и не ми се излиза - заоправдава се Марко.
- Сега не мога, а и не ми се ебе - твърдо отказа курвата.
- Добре, обади ми се като ти се доебе - каза поета. 
- тът-тът-тът - отговори телефонът.
- Курва - кресна поетът и тръгна да тресва телефона, но се сети, че говореше от мобилния си Алкател, подарен му като награда от "Фестивалът на младия поет - Провадия 2002"

Набра още един свят за него номер - последната му надежда, вечно спасяващия го в такива случаи приятел - Миладин Върбовски.

- Миладинее, спасявай ме брат! - с милостив глас започна жадният поет.
- Оо Марко, какво пак? - рече Миладин.
- Пие ми се и ми се ебе - откровено каза писателят
- 11:30 сутринта е бе Марко.
- Еее мен ми се пие от 08:00, ама не исках да те будя приятелю.
- Е събуди ме, все пак е събота, ама сега ще звънна на Цецето да я видя дали може да измисли нещо - каза Миладин. Стана му мъчно за Марко, знаше какво е да ти се пие и ебе, особено събота сутрин.

- Супер си френдо! Хайде взимайте по бутилка и ви чакам - зарадвано каза Марко и затвори бързо. Страх го беше, да не чуе отказ.
Отиде до тоалетната, повърна пак, погледна се в огледалото - не изглеждаше много зле. Видя, че е пропуснал 1-2 места да дообръсне. Майната му, си рече Марко. Дописа му се. Искаше да напише един кратък разказ - нещо весело и опимистично. Щеше да има водка и курва след малко. Миладин винаги носеше скъпи водки и евтини курви.
Взе празен лист, един надъвкан жълт молив и започна:
"Най-ми се ебе, ама по-ми се пие ..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар