вторник, 26 юни 2012 г.

ЛЮБОВ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА



- Как си?
- Офф, трябва да ти разправям, ужааас!
- Кажи де?
- Нали ти разправях за Иван?
- Да. Е и?
- Ами, снощи ме покани у тях и почти от вратата ме награби. 
- Е, не вярвам да си останала изненадана.
- Чакааай да чуеш де … започнахме с френски и …
- И ... ?
- Заболя ме челюстта да му духам и нищо. Мек, малък, абе ужас! Не му стана.
- Хахаха, верно ли?
- Да! И знаеш ли какво ми каза? Че е бил гей, ама искал да пробва с жена. Много ме харесвал. Чувствам се ужаaасно. Употребена съм!
- Е, според мен, трябва да се чувстваш горда, че си разколебала и гей, поне за малко де. Приеми го като комплимент.
- Мислиш ли?
- Ами да.
- Добре. Чао!
- Лека и на теб!

Затваряйки телефона на моята споделяща приятелка, се сетих за една друга история, където една дама на някакво светско събитие се запознала с една ТВ звезда. Усамотили се след 2 чаши шампанско и ТВ звездата, който всъщност бил мъж, си свалил панталоните и учтиво помолил дамата да му духа и тя понеже била възпитана и нямало как да откаже на толкова любезното му предложение, застанала на колене и показала добри френски обноски. Уви, останала много разочарована от неприлично мекия и проявяващ непукизъм към нейните умения телевизионен пенис.
Много е лошо една жена да остане разочарована. Започва да се дерзае и задава въпроси, къде е причината? Има добър тен, прилично изработени гърди, добре прикрит и поддържан целулит в рамките на общоприетите норми. Може би пък мъжете са доста стресирани? Притеснява ги простатата, или просто след последните размествания и катарзис в кокаиновия свят, които доведоха цената за грам от белия афродизиак да мине приличните 100лв. и причиниха по-рядката му употреба и то само в специални моменти, ... а тя вече не е един от тях. Дали цифрата 3, с която вече започва възрастта й не е проблема? Тези малки бръчки около очите, не са ли те причината?
Въпрос след въпрос, а поредният отговор идва от мускулест мъжкар в бяла риза, с обръснати гърди и крака, идеални обноски, поканен на гости, докато благоверния е в командировка, лов или просто с друга курва на не по-малко от 200км, и след виното и нежните думи следва малко брандирано целофанче изсипано на стъклената подложка за чаши и изшмъркано с късметче от Лаваца, голям "Дъмпел" он дъ рокс, песента на Азис "Луд ме правиш" и безкрайно и болезнено блъскане в таблата на леглото, докато всъщност мъжкарят си представя как него го чука стероиден татуиран ММА борец от последния клип на костинбродския хермафродит.

Разочарованието остава, но вече примесено с "кръв, сперма и сълзи", както пише Бегбеде. Дали наистина любовта трае 3 години? Дали камъкът сложен на безименния й пръст от спътника й в живота, струващ годишния доход на родителите й, означава сигурност, обич, вярност или просто е маркиране на територия и гузна постъпка за честите му похождения?
Любовта трае много повече от 3 години! Но тя не е за презадоволените. Не е за хората с огромни телевизионни плазми, закачени там, където би трябвало да има библиотека – нещо, което не влиза в дизайн решението на никоя модерна всекидневна. Любовта е за еднократна употреба. Тя се намира в нощното шкафче и е в комплект от 3 броя - сензитив, тин, емоушън и обикновено има вкус на ягоди, защото тези които се продават нямат вече такъв.
Любовта е за загубеняците, те друго си нямат и без това. Загубеняците си поправят нещата, когато се чупят. Ние си купуваме нова кутийка с 3 броя любов и флаконче обезболяващ лубрикант.

Скайпът ми мига. Моята споделяща приятелка ми пише.
- Добро утро.
- И на теб. Как си?
- Вече по-добре. Ти?
- Спокойно е тази сутрин в агенцията, чакам едни корекции от клиента и пиша една история. Ще я прочетеш ли преди да я пусна в блога?
- Да, но само правописните ти грешки ще ти пипам.
- Не съм сигурен.




понеделник, 4 юни 2012 г.

МОР И МИРИС НА ВКИСНАЛО ЗЕЛЕ


Васко слезе от автобуса на централната автогара на големия и бленуван от него град. След 4-те часа залепен на синтетичната тапицерия на седалката, краката му бяха изтръпнали, ризата на гърба мокра от пот и намачкана като стар вестник, но Васко беше щастлив. Беше идвал само веднъж в София, за няколко часа с баща си, да купуват кола от Горубляне. Тогава намери време единствено да отиде до близкия Мол и да си купи комплект модерни дрехи от "Канвелото". Въпросната омачкана риза с модерни шевици, емблеми и пайети, дънкови прилепнали бермуди до коляното - изтъркани и надрани, както и обувки от изкуствена кожа - тип футболни. Беше ги пазил цяла година за големия ден - идването в София. Записал бе платено в НСА - за кинезиотерапевт. Мечтаеше да стане масажист и да се докосне до мечтаната от него поп-фолк плът. 
Сложи огледалните очила тип бъбрек, които си купи от автогарата в Павлекени за 2.50 и се насочи към близката стоянка за таксита. 
- Драйейти, до студенски колко ше ми земиш? - попита Васко любезно първия таксиметров. 
- Епа колкото покаже апарата бе готин! 
- Ма не съм от тук и приблизително искам да знам - заинтересува се Васко.
- Мии, някъде към 15-20лв. зависи от движението - информира го таксиджията.
- Лелеле, много бе! - каза Васко и усети студена пот на челото. Толкова му струваше билета за рейса от Павлекени до София. 
- Ае качвай се, нема пускам апарата, за 10лв. ще те хвърля! - смили се бакшиша. Стана му мъчно за момчето. Спомни си преди 10-тина години за себе си.  Тогава някакъв циганин така го одрънка, че нямаше 2 дена пари за ядене.
- Ее мерси - зарадва се Васко. Сложи голямата карирана торба с цип в багажника, гушна хюмнетката в която беше събрано цялото му бъдеще и се настани на избушената задна седалка.
Таксито се гмурна в обедното софийско задръстване. Васко залепи нос на стъклото и жадно попиваше гледката - от олющените фасади на Лъвов мост, през златните кубета на "Ал. Невски", лъскавите бизнес сгради на "Цариградско" до полу-санираните панелки в "Младост". Всичко му се струваше красиво, голямо и плашещо непознато, но беше твърдо убеден, че ще превземе града. Беше подготвен - "облякън, натокън", рано сутринта беше обръснал гладко краката, гърдите и ръцете. Сестра му помогна да оскубят веждите, косата - силно гелосана и разрошена отгоре, подстриганата късо отстрани и небрежно дълга отзад. Точно като от списанията. Стискаше силно кожената чантичка в скута с 280лв. вътре, телефон, тефтерче с адреси и кутия цигари - златен "Давидов" за престиж. 
"Светът ще бъде мой - готов съм! Ще науча масажите, убавец съм си и мъжете и жените ме харесват. Ще пробия! На цената на всичко! В Павлекени няма да се върна!" - мислеше си Васко.
Таксито спря. Васко подаде парите на шофьора, взе багажа и се насочи към близката будка за бързо хранене. Купи си голям дюнер и айран. Седна на карираната чанта с цип и се огледа, докато предъвкваше навития на руло обяд. Тук вече никой нямаше да го нарича "Васко - педераса". Беше се слял напълно с "модерното" пъплещо из мръсните студентски улички стадо. Изпсува накапаното от дюнера петно на новите дънки, смачка салфетките и ги хвърли на земята при останалите такива. Стана и се запъти към студенсткото общежитие.
Влизайки в хладния и олюпен вход, миризмата на вкиснало зеле го накара да се почуства като у дома. Вече беше наистина убеден, че ще успее!