понеделник, 4 юни 2012 г.

МОР И МИРИС НА ВКИСНАЛО ЗЕЛЕ


Васко слезе от автобуса на централната автогара на големия и бленуван от него град. След 4-те часа залепен на синтетичната тапицерия на седалката, краката му бяха изтръпнали, ризата на гърба мокра от пот и намачкана като стар вестник, но Васко беше щастлив. Беше идвал само веднъж в София, за няколко часа с баща си, да купуват кола от Горубляне. Тогава намери време единствено да отиде до близкия Мол и да си купи комплект модерни дрешки от "Канвелото". Въпросната омачкана риза с модерни шевици, емблеми и пайети, дънкови прилепнали бермуди до коляното - изтъркани и надрани, както и обувки от изкуствена кожа - тип футболни. Беше ги пазил цяла година за големия ден - идването в София. Записал бе платено в НСА - за кинезиотерапевт. Мечтаеше да стане масажист и да се докосне до мечтаната от него поп-фолк плът. 
Сложи огледалните очила тип бъбрек, които си купи от автогарата в Павлекени за 2.50 и се насочи към близката стоянка за таксита. 
- Драйейти, до студенски колко ша ми земиш? - попита Васко любезно първия таксиметров. 
- Епа, колкото покаже апарата бе, готин! 
- Ма не съм от тук и приблизително искам да знам - заинтересува се Васко.
- Мии, някъде към 15-20лв. зависи от движението - информира го таксиджията.
- Леле, много бе! - каза Васко и усети студена пот на челото. Толкова му струваше билета за рейса от Павлекени до София. 
- Ае, качвай се, нема пускам апарата. За 10 лева ще те хвърля! - смили се бакшишът. Стана му мъчно за момчето. Спомни си за себе си преди 10-тина години. Тогава някакъв циганин така го одрънка, че нямаше 2 дена пари за ядене.
- Ее, мерси - зарадва се Васко. Сложи голямата карирана торба с цип в багажника, гушна хюмнетката в която беше събрано цялото му бъдеще и се настани на избушената задна седалка.
Таксито се гмурна в обедното софийско задръстване. Васко залепи нос на стъклото и жадно попиваше гледката - от олющените фасади на Лъвов мост, през златните кубета на "Ал. Невски", лъскавите бизнес сгради на "Цариградско" до полу-санираните панелки в "Младост". Всичко му се струваше красиво, голямо и плашещо непознато, но беше твърдо убеден, че ще превземе града. Беше подготвен - "облякън, натокън", рано сутринта беше обръснал гладко краката, гърдите и ръцете. Сестра му помогна да оскубят веждите, а косата - силно гелосана и разрошена отгоре, подстриганата късо отстрани и небрежно дълга отзад. Точно като от списанията. Стискаше силно кожената чантичка в скута с 280 лева вътре - телефон, тефтерче с адреси и кутия цигари - златен "Давидов" за престиж. 
"Светът ще бъде мой - готов съм! Ще науча масажите, убавец съм си и мъжете и жените ме харесват. Ще пробия! На цената на всичко! В Павлекени няма да се върна!" - мислеше си Васко.
Таксито спря. Васко подаде парите на шофьора, взе багажа и се насочи към близката будка за бързо хранене. Купи си голям дюнер и айрян. Седна на карираната чанта с цип и се огледа докато предъвкваше навития на руло обяд. Тук вече никой нямаше да го нарича "Васко - педерастко". Беше се слял напълно с "модерното" пъплещо из мръсните студентски улички стадо. Изпсува накапаното от дюнера петно на новите дънки, смачка салфетките и ги хвърли на земята при останалите такива. Стана и се запъти към студенсткото общежитие.
Влизайки в хладния и олюпен вход, миризмата на вкиснало зеле го накара да се почуства като у дома. Вече беше наистина убеден, че ще успее!

Няма коментари:

Публикуване на коментар