събота, 21 декември 2013 г.

АНГЕЛСКО СЪРЦЕ



I've got an angel
She doesn't wear any wings
She wears a heart that can melt my own
She wears a smile that can make me wanna sing

"ANGEL"
JACK JOHNSON
Вярвате ли в ангелите? Съществуват ли или са си наша измислица за оправдение, че не можем да вършим добро, да бъдем състрадателни, и трябва някой друг да върши чудеса и бъде до нас в лошите моменти. Защото когато сме щастливи, богати, здрави, радостни и весели не се сещаме за тях. Призоваваме ги когато е тъмно, когато сме сами, нещастни. Търсим ги някъде, оглеждаме се, гледаме нагоре към небето, но не и в очите на останалите. А те са там. Тихи, скромни, плахи. Дори шепот би ги накарал да изчезнат така ненадейно, както и са се появили. Те са там за нас. Правят ни по-добри и мили един с друг.  Не обичат да се говори за тях, крият се на дълбоко, когато е шумно, забавно или заобградени от много хора. Появяват се когато най-малко очакваме, когато не ги търсим, много често ги подминаваме с безразличие, дори и не разбираме че са тук, около нас, в очите на човека седнал до теб в рейса, колегата в съседната стая, момичето на спирката, което никога няма видим повече може би. Те са за малко тук. Опиташ ли се да бъде бъдеш настоятелен, да ги задържиш повече отколкото самите те желаят - се стопяват като красивата снежинка паднала на дланта ти. Иска ти се да я докоснеш, насладиш и радваш възможно най-дълго, но не се получва. Красивите неща уви са най-нетрайни, може би и за това са красиви и ги обичаме толкова. Копираме ги и ги изработваме от злато, сребро, скъпоценни камъни - за да ги задържим вечно, да ги материализираме и сложим на ръката, на гърдите до сърцето. Но някак не е същото. Омръзват ни бързо, искаме други, по-скъпи и по-красиви символи на любовта и надеждата и забравяме да погледнем там където се крият наистина.
Благодаря ти, че се появи! За малко, тихичко и плахо. Не те очаквах и за това се случи! 
Не се страхувай от мен.

Просто бъди наоколо!

вторник, 5 февруари 2013 г.

ТЕРАСАТА


Стоя си облегнат на терасата, точно между двата балкона, скрит зад колоната и стъпил на ръба. Само по чорапи и каската с която си прикривах голотиите. Втори етаж, но високо майка му стара, студено и влажно. Как така се случи, нали бил на някаква вила за риба с приятели? Стоя си и си мисля, за звънеца, как излетях само по чорапи на терасата, как всичките ми дрехи на куп излетяха долу на плочките, а якето ми излезе над 850лева с доставката. Сега лежи самотно долу в локвата и се пълни с кал и вода. Добре, че кучката му с кучка ми подаде каската а не я хвърли и нея - оригинална Харли каска за 200 долара, без доставката. Явно се усети, че ще дигне шум падайки или просто и аз ще скоча с нея. Кучка! На вила ми бил, на 180км - дрън, дрън. А сега аз мръзна като куче. И за да стане още по-лошо, от отсрещния прозорец ми махаше едно момиченце по пижама. Що не спиш твойта майка? Ама и се усмихвах, че туко виж я извикало. 
Обмислях, вече да скачам, петите ми се схванаха от скапаната мозайка на балкона, поне да бяха полира ръбовете циганите му с цигани мързеливи. Долу под мен имаше 2-3 коли и един мотор - моя. Дали да не се направя на Зоро и да скоча върху него, ама имам хемороиди та се отказах естествено. Точно тогава усетих, че ми се доходи до голяма нужда. Казват, че от първичния страх и адреналина ти се досира. Ами прави са били. Ни да скачам, ни да мърдам току виж съм се пребил и усрал. Човек нали като умира, се отпускал и изпускал. Неее, не искам да ме намерят умрял и насран ебаси. Тогава ми дойде идеята, взирайки се в тъмния балкон на комшиите до мен. Имаше саксии, много саксии и цветя. Там е мястото, майната му, тук мога да си откарам и до сутринта, скапаните му пролетни рулца и гаден соев сос, които ядох на обяд се обаждаха настойчиво. За какво ли ми трябваше да ям това китайско. Прехвърлих се на другия балкон, избрах един поизсъхна фикус в дълбока саксия и с едно дърпане излезе с все пръстта . Еееееееее друго си беше, седнал аз на кашпата, акам и си мисля план за бягство, но исках да е нещо с достойнство. Приключвайки се огледах за вестник, хартийка, листо - нищооо егаси, айде ново двайсет. Погледнах си чорапите – "Арлен Нес" - 28 долара, без доставката - моторджийски против изпотяване. Абсурд, насран ще си ходя. Погледнах простора - детски дрешки - ужас. Няма как, ще избера нещо и ще оставя 10-15лв. Ще оставя ама друг път, парите са долу в калта. Избрах едно розаво потниче с някво котенце. Мммм мекичко и мирише на онзи еврейски детски прах на пране. Стана ми гадно ама пък не бях наакан. Имам си достойнство все пак. Тогава светна на балкона на кучката. Залегнах зад фикуса.

- Иваанеее - извика тихо тя гледайки надолу към плочките.
- Тук съм, какво става? 
- Оффф, комшийката беше, изгубило й се е Дискавърито на Булсата - голяма загори-тенджера е. Сори, много ли чакаш. Лелеле ама на какво мирише?

Прехвърлих се обратно .. гледах я на убийство .. поне от цигарите ми не беше пушила. Изпих едно на екс. И я пратих да ми събере дрехите. Кучка с кучките.