събота, 21 декември 2013 г.

АНГЕЛСКО СЪРЦЕ



I've got an angel
She doesn't wear any wings
She wears a heart that can melt my own
She wears a smile that can make me wanna sing

"ANGEL"
JACK JOHNSON
Вярвате ли в ангелите? Съществуват ли или са си наша измислица за оправдение, че не можем да вършим добро, да бъдем състрадателни, и трябва някой друг да върши чудеса и бъде до нас в лошите моменти. Защото когато сме щастливи, богати, здрави, радостни и весели не се сещаме за тях. Призоваваме ги когато е тъмно, когато сме сами, нещастни. Търсим ги някъде, оглеждаме се, гледаме нагоре към небето, но не и в очите на останалите. А те са там. Тихи, скромни, плахи. Дори шепот би ги накарал да изчезнат така ненадейно, както и са се появили. Те са там за нас. Правят ни по-добри и мили един с друг.  Не обичат да се говори за тях, крият се на дълбоко, когато е шумно, забавно или заобградени от много хора. Появяват се когато най-малко очакваме, когато не ги търсим, много често ги подминаваме с безразличие, дори и не разбираме че са тук, около нас, в очите на човека седнал до теб в рейса, колегата в съседната стая, момичето на спирката, което никога няма видим повече може би. Те са за малко тук. Опиташ ли се да бъде бъдеш настоятелен, да ги задържиш повече отколкото самите те желаят - се стопяват като красивата снежинка паднала на дланта ти. Иска ти се да я докоснеш, насладиш и радваш възможно най-дълго, но не се получва. Красивите неща уви са най-нетрайни, може би и за това са красиви и ги обичаме толкова. Копираме ги и ги изработваме от злато, сребро, скъпоценни камъни - за да ги задържим вечно, да ги материализираме и сложим на ръката, на гърдите до сърцето. Но някак не е същото. Омръзват ни бързо, искаме други, по-скъпи и по-красиви символи на любовта и надеждата и забравяме да погледнем там където се крият наистина.
Благодаря ти, че се появи! За малко, тихичко и плахо. Не те очаквах и за това се случи! 
Не се страхувай от мен.

Просто бъди наоколо!