четвъртък, 5 март 2015 г.

ШИРОКО ЗАТВОРЕНА ВРАТА

Вървях по дългия сякаш безкраен коридор, слушах думите по телефона, но не ги чувах. Пред мен вървеше Тя. Бавно, гушнала лаптопа в едната ръка, чаша с горещ чай в другата. Вървеше бавно, не се обърна.
Спря пред вратата на стаята си. Застина, нямаше как да я отвори. Доближих се бързо зад нея, пресегнах се през рамото й, през парфюма й. Натиснах дръжката към спасението й от мен. Не се обърна, не ме погледна. Не каза нищо.
Дори сбогом.