понеделник, 12 октомври 2015 г.

ЗАЛИЧИТЕЛЯT

Буковски някога го беше казал така:
"Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо."

Тази вечер щях да пия за да не ми се случи нищо или поне щях да пробвам.

- Имаш бeло на мустака, имаш ли и за мен? - попита ме докато отпиваше от пълната си чаша, едно момиче копие на Ейми Уайнхаус, а и май не само като външност си дадох сметка, гледайки я как залита почти невидимо напред-назад.
- Нямам. Аз съм Христо. Приятно ми е. Mога ли да те наричам Ейми?
- Ааа не, всички това ми казват, че приличам на Уайнхаус. Селяни. Ти селянин ли си?
- Хахаха, ами да кажем, че никога не съм имал село. Като малък ми беше много мъчно, че всичките ми приятели си имаха село, където да ходят.
- Що си сам?
- Не съм сам, говоря си с теб.
- Имаш халка.
- Проблем ли е, за да си говоря с теб?
- Не, освен, ако не си селянин и искаш да ме ебеш.
- Трябва ли да си селянин, че да иска да спи с теб човек?
- Странен си. Не харесвам странните хора.
- Супер, отивам да си сипя още едно и потърся хората с които дойдох. 
Ае весело! 

Оставих я леко залитаща, пушеща и гледаща ме странно през катарено черните опушени клепачи. Взех си поредната водка и се отдалечих максимално от шумния бар към умиращите вече шезлонги и чадъри на плажа. Отиващото си лято беше взело максимума от тях. 
Седнах направо на пясъка, беше още топъл, а морето като огледало на оглеждащата се в него Луна. Отворих телефона и той освети всичко в синьо. 
"Нямате непрочетени съобщения". 
Беше ми станал навик, да проверям онази поща, пълна с над 1500 писма за последната година. Последното беше отпреди 2 месеца. Не знам, защо го правех. Пуснах си последната ми пратена песен от нея. 
Слушах за стотен път текста, противоречив, като самата нея. Като мен самия.

- Тази песен е много готина. Обичам Pink. - беше отново Уайнхаус, залитаща още повече заради пясъка.
- Ще ми помогнеш ли с шибания шезлонг? - продължи тя, опитвайки се да го направи годен за сядане.
- Счупен е, досега се борех. Пясъкът е топъл, сядай. - казах аз.
- Що слушаш Пинк, не приличаш на човек, слушащ Пинк.
- Опитвам се да забравя нещо.
- Нали си имаш водка? Водка е нали? Дай малко, че моето свърши - нямаше как да и откажа, беше очарователно нагла и сладко пияна или обратното.
- Къде са ти приятелите?
- Легнаха си. Скучна работа. Остана само едно момиче, което спи там под оня чадър и трябва да прибера в хотела.
- Какво искаш да забравиш? Жена нали?
- Цяла една година искам да забравя.
- Ти си тъп. Помни я! Не всеки има такива спомени знаеш ли?
- А ти си мъдро дете. Права си.
- Още ли искаш да ме ебеш?
- Искал ли съм? Сега и селянин ще ме наречеш.
- Аз искам. И не си селянин.
- Не ме познаваш. Защо го искаш?
- Защото ти не искаш. И си ми интересен и забавен.
- Пили сме, ако искаш да те изпратя и който откъде е.
- Заради халката ли е?
- Не, заради въпросната една година.
- Ма, верно си странен. Ти тръгвай, аз ще остана още малко, може пък някой селянин да срещна. И да не забравиш приятелката под чадъра.
- Няма начин, много я обичам.
- Блазе й. Ае чао!

Ваня спеше сгушена в суитчера ми, под разпадащия се чадър. Отне ми бая време да я събудя и убедя да тръгваме към хотела. Дори се пробвах да я вдигна и нося, но тя бързо се съвзе, дори пред хотела, сякаш съвсем изтрезня.
- Хайде да се връщаме на бара, хайде, хайде, денси ми сееее - заподскача и ми се затръшка като малко дете.
- Ааа, не, аз не, утре карам 6 часа към София, а теб няма да мога да те изкъртя от леглото.
- Оффф, ужасно си скучен. Не ми се спи.
- Ще ти се доспи, заради теб да те мисля и прибирам, не правих секс с Ейми Уайнхаус тази вечер.
- К`вооо?
- Шегувам се, хайде лека. Спи бързо, утре 10:00 долу на паркинга.
Оставих я пред стаята й и постоях малко да се убедя, че няма да се върне към бара.

Двамата ми колеги, отдавна спяха в съседната стая на апартамента ми. Не запалих осветлението, ами директно с дрехите се изтрелях под завивките. Осветих за последно вечерта в синьо с телефона.
"Нямате непрочетено съобщение". Затворих мейла и навих алармата за след 4 часа.

"Благодаря" и имотиконка на сърчице. Беше съобщение от Ваня.
"За теб винаги" написах.

Пуснах си на слушалки плейъра и песента. Беше към края си ..

"...Instead of makin` me better,
You keep makin` me ill"



Пуснах я отново и отворих барчето.