петък, 1 април 2016 г.

НЕВИДИМИЯТ

Студено мамка му.
Въпреки, че слънцето от няколко дни насам е благосклонно към нас двуколесните на пътя, сутрините са болезнено хладни. Една жена в кола на светофара до мен, ме изгледа доста странно докато си бършех сълзите изпод очилата, породени от насрещния леден вятър. Усмихнах и се, за да и докажа, че не съм някакъв лигав и разтроен байкър, а че просто лицето ми е почти сковано от 4-те градуса по Целзий.
Светна зелено, побързах да се изтегля напред и да се престроя в лявата лента. Карам там рядко, просто днес, исках да я видя. Знаех, че ще я видя и че няма да мога да сменя посоката.
Излизайки от тунела, на следващия светофар беше тя. В насрещното. Гледаше напред, замислена, концентрирана.
Винаги съм се възхищавал на хората гледащи напред - силни, амбициозни, фокусирани и целеустремени.
Разминавайки се, ръката ми остана застинала в жеста на въздушна целувка, която й пратих. Не я видя.
Бях невидим.
Целувката замина към моторист каращ непосрествено зад нея. Tой поне ми отвърна.
Нелепо.