сряда, 28 септември 2016 г.

ПИСМО В БУТИЛКА




"Здравей, как си? ...
...  знам, че мразиш профанизирането на комуникацията с "здравей", "хей", или "как си".

Ще започна наново, въпреки, че знам,че това няма да стигне до теб.

Реших да седна да ти напиша още едно писмо до себе си. Последната година започна да ми харесва да съм със себе си. Закусвам със себе си, обядвам със себе си, слушам музика със себе си.

След теб, остана нищо.

Оксиморон нали? "Остана нищо".
Не съм си мислил, че може да има толкова много нищо. Нищо изпълнено с хора, които говорят нищо, вълнуват се от нищо, срещат се с други нищота. Занимават ме с нищо.
Придават важност на нищо.

След теб, открих толкова нищо.
Понякога заобграждащото нищо, ме кара да забравя нещото, което имах и съм му благодарен всъщност, като се замисля.
И тогава се появяваш, отново.

И сядам да ти пиша.
И го трия.
Обещах ти. Обещах си.

Мисля, да разпечатам това писмо, да го сложа в бутилка и хвърля в мастиленото нощно море.
Беше ми казала, че съм като прилив, като отлив.

Всъщност слагам писмото в бутилка.

Но ще я изпия."