сряда, 18 април 2018 г.

ПИСМО В БУТИЛКА



Здравей, как си? ...
... знам .. мразиш профанизирането на комуникацията с "здравей", "хей", или "как си".
Ще започна наново въпреки, че знам, че това може би няма да стигне до теб.
Просто едно писмо в бутилка, която ще хвърля в огромния океан наречен Интернет.
Може и да се разбие в някоя скала или просто попадне на пуст плаж на незнаен остров и потъне в ситния пясък на времето.
Но ще го напиша за себе си и до себе си.
През последните 3-4 години, започна да ми харесва да съм със себе си. Закусвам със себе си, обядвам със себе си, слушам музика със себе си.
След теб, остана нищо.
Оксиморон нали? "Остана нищо".
Не съм си мислил, че може да има толкова много нищо. Нищо изпълнено с хора, които говорят нищо, вълнуват се от нищо, срещат се с други нищота. Занимават ме с нищо.
Придават важност на нищо.
След теб, открих толкова нищо.
Понякога заобграждащото нищо, ме кара да забравя нещото, което имах.
И тогава се появяваш, отново.
На светофара - в насрещното. Гледаш съсредотoчено напред, в бъдещето с онзи сериозен поглед под опушените мигли.
Не ме виждаш.
Отдавна спря да ме виждаш. Сега изглеждаш шастлива.
Светва зелено, правиш ляв завой пред мен. Искам да дам газ и да се разбия в теб, както преди години.
Връщам ръчката на газта, не мога и да си помисля да те нараня отново.
Да нараня себе си отново.
Отминаваш, остава само буцата в гърлото и клаксоните зад мен.
Не е минал и скапан ден, без да мисля за теб.
И сядам да ти напиша “Обичам те!”
И го трия.
Обещах ти. Обещах си.
Беше ми казала, че съм като прилив, като отлив.
Всъщност слагам писмото в бутилка.


Но ще я изпия.